Моята къщичка
Къщичката ни е на самия бряг на Дунава.
Може да е мъничка и
стара, но пък просторът наоколо е широк. Най-често е ветровито и толкова
живо! Пълно е с птици, буболечки и жаби... Не е както в големия град,
където не можеш да усетиш смяната на сезоните... тук сезоните те опиват с
ароматите си.. реката лятос мирише на разрязана диня, а косите ми миришат
на река... Нацъфти ли ябълката в обилното пролетно слънце, превръща се в
бръмнал кошер от полудели опиянени пчели... неописуем възторг е да седиш
под нея... А есенес ароматите на повалените от неспирните дъждове цветя
напояват сърцето ми.
Моята къщичка е моето поле на мечтана слънчева свобода, където мога да
изрисувам вратите и прозорците в каквито искам цветове, където мога да
застеля топлата шарена тъкан, избликнала от душата ми и да се надявам да
бъде уютно на любимите ми хора.
