Нотите
"Господи! Дай ми само да направя живота си прост и строен като тръстикова флейта, в която Ти да влееш музика"- така се моли любимият ми поет Тагор.
Понякога очите ми
се усмихват на този свят и когато погледът ми стане толкова нежен от
щастие, той успява да види... нотите. Така както тези думи, изписани с
буквички, са знаци за моите чувства - така и образите в светлината на
очите ми показват нотите на божествената мелодия. Капчиците дъжд...
реещите се птици... голите клони, обсипани в пъпчици... снежинките в
топлата светлина на уличните лампи, неспирното сладостно цвъртене на
щурците... вятърът, разпиляващ листата на дърветата...тази нежна
въртележка на сезоните... тази тъй тиха, почти безмълвна мелодия,
вплетена в самата тъкан на живота, понякога ме изпълва - оглушителна,
като подземна река, напираща като устременото пролетно буйство на
разцъфналата природа - а понякога я търся и стена за нейните живителни
струи, но дори моят копнеж и стон - това са също... нотите.
Може би за някой това е далечен свят на поетични метафори... но друг сигурно ще почувства... мелодията на една по-фина реалност.
С него искам да споделя моя свят! А "мой"на езика на мелодията, която ме пронизва, не означава нищо различно от "любим". Защото мелодията, която чувствам не е друга, а тази на любовта... непресекващата, извиращата отново и отново из съкровената сърцевина на душата.
И не само да чувствам, но и да изразявам тази мелодия се моля аз! Нека
всичко, което върша в този свят бъде затрептялата воля на Музиканта. Но
не само да получавам радостта от мелодията му, искам и да му я възвръщам
с благодарност.
Започнах с Тагор - нека ви доведа сега до Руми, другият мой любим:
"Звездите се завъртат отново всяка нощ
опиянени от любов.
Не би ли им омръзнало това,
ако не бяха влюбени?
Не биха ли възроптали:
"Докога ще се въртим все така?"
Бог докосва Своята тръстикова флейта
и дъхва в този свят.
Всяка нота
е нуждата на един от нас,
Страстната му копнежна болка.
Нека си спомняме устните,
породили този полъхнал дъх
и нека нотите ни зазвучат чисто.
Не ги възспирайте!
Бъдете своята нота.
Нека ви покажа колко много значи това!
Изкачете се нощем на покрива
над този град на душите.
Нека всеки излезе на покрива си
и запее своите ноти!
Пейте силно!"