Моите животни
"Малките
братя", както ги нарича Учителят Дънов.
Които също имат коремчета и изпитват глад. Които също ги боли, когато ги ударят. Които също имат чувства като нас. Когато будистите говорят за състрадание, те го насочват към "всички ЧУВСТВАЩИ същества". Хора, това не сме само ние! Когато будистите говорят за "неизмеримата обич", тя може да бъде усетена и в очите на тези доверчиви същества, които с такава кротост поверяват живота си в ръцете ни. НЕИЗМЕРИМАТА обич е не само безкрайна и всепроникваща... но тя просто не може да бъде измерена! КОЙ може да измери обичта на другиго?
Нека нежността и топлината ни бъдат насочени и към тях! И те,
както всички, се нуждаят от любов и грижа. А как само отвръщат...
Оплакваме се от нарастващата престъпност. Мечтаем за световен мир. И в същото време затриваме с лека ръка животите на хиляди и милиони животни - просто за да насладим езика си! Сякаш майката земя не ни дава друга прехрана. Сякаш сме поставени пред дилемата: убий - или ще бъдеш убит! Ако живеем в такъв свят на експлоатация - самите ние също ще бъдем експлоатирани. Ако живеем според закона на джунглата - защо се оплакваме от него?
Моят Учител казва, че ако искаме да избегнем насилието - НИЕ трябва да направим първата стъпка.
