по залез

Меню:

BG  |  EN

Моята работа

Кой не мечтае да живее в свят на красота? 

Когато си мислех как да изразя желанието си ДА БЪДЕ красота... разбрах, че не е достатъчно да я търся, не е достатъчно дори да я намирам, но трябва и да я творя. Да правя красиви неща. Усещах, че напира в мен една слънчева шареност, която копнее да се излее в цветове - ярки и топли - които да залеят с вълните си измореното битие. 

Започнах отначало да тъка мънички нещица на рамка - протмоненца, чантички, по-късно торби, ранички, шалове, възглавници. Колкото повече откривах себе си в тъкането, толкова от по-голям простор се нуждаех... Тогава вече имах станове: хоризонтален (разбой) и вертикален (чипровски, килимарски) и започнах радостно да тъка черги и килими. 

Работата с хоризонталния стан е като да пътуваш, пеейки си, с каручка през пъстро поле от багри, които сам с наслада избираш, а чергата остава след теб, като небрежно подмината дъга...

На вертикалния стан е по-трудно, повече прилича на планинско катерене, но пък гледката оттам си струва. Този стан е повече като статив и килимите могат да приличат на картини - не толкова в смисъл на изобразително изкуство, но като визии за една по-слънчева страна.

Моите работи са нещо помежду изкуството и занаятчийството. Смисълът им е да имат практическа стойност, да служат за нещо, да носят радост в ежедневието. Не искам светът на изкуството - една сфера на красота и фина мелодия - да е отделен, различен от обикновения ни живот. Искам радостта, слънцето, мелодията... да са втъкани във вещите, които докосваме всеки ден. Качеството на живота става по-друго, докосне ли го красотата... И  тази красота трябва да е топла красота... трябва да е красота, изпълнена с нежност... Дори и да не е толкова красиво или съвършено изработеното творение, нека бъде пълно с любов! Това е, което блести и топли и то винаги се вижда. То може да бъде почувствано. Красотата е нищо-нищичко без любовта! 

Ето тази специална съставка се опитвам да втъкавам в килимчетата си и е достатъчно да бъда вдъхновена от едно чувство, за да затрептят в мен нотите му, обагрени в чисти цветове. Останалото е просто дни и дни и дни труд. Тъкането не е само проникновен летеж, но и къртовска работа, в която е и спокойният ритъм на занаятчията. Един миг на вдъхновена идея... и седмици търпелива работа.  Ето затова е нужна любов. Но радостта на очите е винаги по-голяма от умората на ръцете.

   

Макар становете да принадлежат на фолклора, не бих казала, че това, което правя е народно творчество, тъй като и техниката и подборът на цветовете са извън всяка строга догматична подреденост, каквато е склонна да присъства в нашите тъкани и шевици. Може би моите неща не са така изчистени, може би са по-хаотични, но затова пък по-волни. 

Старая се да работя изключително само с естествени материали - вълна, памук и коноп, като вълната ми е любима. Използвам я не само изпредена на конец, но експериментирам и с така наречената "жива вълна", каквато е преди да мине през вретеното. Материалът си приготвям сама - с неоценимата помощ на моя съпруг, на когото съм неизказано благодарна - пера вълната в реката, суша я на слънце за да се избели, после я минаваме през чепкало и дарак и накрая сама си я боядисвам в казан  на двора и с удоволствие забърквам необходимите ми нюанси.

Когато в последните есенни дни на годината прибера изсушената и боядисана вълна в работната си стая, признавам че се чувствам богата като вълшебник! Зимата вече може да идва! Аз съм сбрала топлината на лятото  - от глухарченото жълто, през тревисто или изумрудено зеленото и любимото ми облачно-синьо до огнено-жаравените тонове на есента... и до кърваво-червеното, което използвам много внимателно в израз на най-лют копнеж...