по залез

Меню:

BG  |  EN

Моята къщичка

Къщичката ни е на самия бряг на Дунава. 

Може да е мъничка и стара, но пък просторът наоколо е широк. Най-често е ветровито и толкова живо! Пълно е с птици, буболечки и жаби... Не е както в големия град, където не можеш да усетиш смяната на сезоните... тук сезоните те опиват с ароматите си.. реката лятос мирише на разрязана диня, а косите ми миришат на река... Нацъфти ли ябълката в обилното пролетно слънце,  превръща се в бръмнал кошер от полудели опиянени пчели... неописуем възторг е  да седиш под нея... А есенес ароматите на повалените от неспирните дъждове цветя напояват сърцето ми.

Моята къщичка е моето поле на мечтана слънчева свобода, където мога да изрисувам вратите и прозорците в каквито искам цветове, където мога да застеля топлата шарена тъкан, избликнала от душата ми и да се надявам да бъде уютно на любимите ми хора.